Пламен Павлов

С Википедије, слободне енциклопедије
Пламен Павлов
Pavlov Plamen.JPG
Пламен Павлов
Рођење(1958-07-12)12. јул 1958.(63 год.)
Пејчиново, општина Бјала, Бугарска
Пољеисторија
ШколаVeliko Tarnovo University
ИнституцијаУниверзитет у Великом Трнову
Веб-сајтliteraturensviat.com?p=20820

Пламен Павлов (село Пејчиново, општина Бјала, област Русе; 12. јул 1958) је бугарски историчар и писац.[1] Доктор је историјских наука и професор историје Византије и балканских земаља 4-15. века на Универзитету у Великом Трнову. Сценариста је и консултант документарних филмова посвећених бугарској историји и судбини Бугара, аутор и водитељ емисиjе о историји и култури на националној телевизији „Скат“. Био је председник Државне агенције за Бугаре у иностранству Владе Републике Бугарске у раздобљу 1998-2002.

Пламен Павлов је иницијатор и учесник у стварању различитих научних, културних и друштвених пројеката и иницијатива, који наглашавају јединство бугарског народа и односа Бугарске са својим заједницама изван садашњих граница. Члан је Бугарске академије наука и уметности од 2010. године.

Библиографија[уреди | уреди извор]

Павлов је аутор или коаутор више од 400 чланака, студија, књига, уџбеника, енциклопедија, публицистике, поезије, између којих и:

  • Кратка история на българския народ (коаутори: Ив. Лазаров, Ив. Тутунџијев, М. Палангурски, 1993, 1999, 2004)
  • Княз Пресиан ІІ (последният владетел на Първото българско царство), 1993.
  • Кой кой е в средновековна България (коаутори: Ј. Андреев и Ив. Лазаров,1994, 1999, 2012)
  • Хронологична енциклопедия на света, т. VI (коаутори: В. Тапкова-Заимова и Д. Димитров, 1995)
  • Българите и османското завоевание (коаутор: Ив. Тутунџијев, 1995)
  • Призвани да просияят (коаутор: В. Грудков, 1999)
  • Залезът на Първото българско царство. Архивирано на сајту Wayback Machine (12. новембар 2013) С. 1999.
  • Светът след Иисус (група аутора, 1999)
  • Бунтари и авантюристи в средновековна България[мртва веза]
  • В мрака на предчувствието (2001)
  • Istoria Bulgariei (група аутора, Букурешт, 2002, румунски језик)
  • Българи, италианци, Ватикана (2002, бугарски и италијански)
  • Българи и араби (2003, бугарски и арапски)
  • Съвременна българска енциклопедия, 2003, 1432 стр. (група аутора).
  • История на българите, т. І (От древността до края на XVI век)., 2003 (група аутора, уредник Г. Бакалов).
  • Православни български манастири, 2004 (бугарски, енглески, руски, немачки). снимци: Ив. Габеров.
  • Светци и духовни водачи от Македония, (Торонто, 2004).
  • A bolgárok rövid története. Budapest, “Napkut”, 2005 (група аутора, мађарски)
  • Търновските царици, 2006.
  • Търновски светци и чудотворци, 2006.
  • България – люлка на европейската цивилизация. 2007 (такође и: енглески, руски, немачки и француски)
  • Българската писменост – европейски феномен, 2008, група аутора (такође и: енглески, руски и француски)
  • Българското Средновековие: познато и непознато, 2008
  • 100 неща, които трябва да знаем за историята на България, књ. 1-2, 2008.
  • Ставропигиалният Рилски манастир, 2008 (коаутор: арх. Н. Тулешков).
  • Спартак – синът на Древна Тракия, 2009 (бугарски и енглески, коаутор: Ст. Димитров).
  • Златната Орда и българите, (коаутор: Г. Владимиров), 2009 .
  • Българските царици, владетелки и принцеси, 2009.
  • Македония – земя българска, 2009 (коаутор: Л. Спасов).
  • България и българите (Кратка история), 2009 (такође и: енглески, руски, немачки, француски, италијански и шпански)
  • Българи светци, 2010 (коаутор: Хр. Темелски)
  • Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското средновековие), 2010.
  • Историята - далечна и близка, 2010.
  • Българи и французи, 2010 (коаутори: Р. Заимова, В. Вачкова и др., бугарски и француски)
  • Черни мисли, бели магии (поезија), 2010.
  • История на България (Енциклопедия за малки и пораснали деца), 2011 (коаутор: Р. Манџукова)
  • Византия и византийският свят, 2011 (коаутор: В. Тапкова-Заимова и Д. Димитров)
  • Бележити българи, т. 1-10, 2012 (приређивач, одговорни уредник, аутор)
  • - Българска национална история, т. II (Древните българи. "Старата Велика България" и нейните наследници в Източна Европа)}, 2013 (одг. уредник, предговарач, аутор)
  • Векът на цар Самуил, 2014.
  • Българска национална история, т. III (Първо българско царство, 680-1018), 2015 (одг. уредник, предговарач, аутор)
  • Османските завоевания и "Държавата на Духа", 2017.
  • Левски – другото име на Свободата, 2017.
  • Асеневци / Asen Dynasty, 2018.
  • Забравеното Средновековие, 2019.
  • Династията на Крум, София, 2019.

Извори[уреди | уреди извор]

  1. ^ Пламен Павлов, биографија и радови, Литературен свят

Спољашње везе[уреди | уреди извор]