Манастир Зограф

Из Википедије, слободне енциклопедије


Координате: 40° 18′ 21" СГШ, 24° 09′ 37" ИГД

Манастир Зограф
Zograf Monastery.jpg
'
Координате 40° 18′ 21" СГШ, 24° 09′ 37" ИГД
Држава Застава Грчке Грчка
Година оснивања почетак 10. вијека
Ктитор Мојсије, Арон и Јован из Охрида
Локација Света гора
Јурисдикција Васељенска патријаршија


Координате: 40° 18′ 21" СГШ, 24° 09′ 37" ИГД

Манастир Зограф
Икона "Образ Свете наше Цркве", манастира Зограф

Зограф (буг. Зографски манастир, гр. Μονή Ζωγράφου) је бугарски манастир који се налази у северном делу Свете горе. Основала су га почетком 10. вијека три брата монаха из Охрида: Мојсије, Арон и Јован, а посвећен је светом Ђорђу. Верује се да је у 13. веку постао претежно бугарски.[1] Био је настањен бугарским, грчким и српским монасима до 1845, а од те године искључиво бугарским. Зограф је девети у хијерархији светогорских манастира. У њему је данас око 37 монаха. Манастир се од 1988. године, заједно са осталих деветнаест светогорских манастира, налази на УНЕСКО-вој листи светске баштине у склопу споменика средњег века обједињених под заштићеном целином Планина Атос.[2]

Референце[уреди]

  1. ^ www.mountathos.gr. Постављено 19. јуна 2009.
  2. ^ Званични сајт УНЕСКО-а, http://whc.unesco.org/en/list/454/

Галерија[уреди]

Литература[уреди]

  • „Манастир Зограф“. Манастири. Водич кроз Свету гору Приступљено 14. маја 2008. 
  • „Zographou“. Monasteries. Mount Athos Приступљено 14. маја 2008. 
  • Константин Дмитриев-Петкович, Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. - Цариградски Вѣстникъ III, No 136, 29 август 1853
  • архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей: болгарской - Зографа, русской - Русика, сербской - Хилендаря и отношений их к царствам Болгарскому, Русскому и Сербскому, - от основания сих обителей до текущего столетия. Одесса, 1867, 1-93
  • еп. Порфирий (Успенский), История Афона. Часть III. Афон монашеский. Киев, 1877, pp. 275, 323-324, 327, 330
  • еп. Порфирий (Успенский), Второе путешествие по Святой горе Афонской в годы 1858, 1859 и 1861 и описание скитов афонских. Москва, 1880, 133-257
  • Афонская гора и Соловецкий монастырь: труды чудовского иеродякона Дамаскина (1701—1706) (ред. архим. Леонид [Кавелин]) [Памятники древней письменности и искусства. Т. 43]. Санкт-Петербург, 1883, 50-51
  • Исторически паметници по времето на Заверата. Средец, 1884, 20-31 [Повествование о пленении святей Атонстей горы от агарянов (в 1821 г.)]
  • Μ. Ι. Γεδεών, Ο Άθως· αναμνήσεις, έγγραφα, σημειώσεις. Κωνσταντινούπολη, 1885, 92-93 [= Σπ. Λάμπρος, Τὰ Πατρία τοῦ Ἁγίου ὄρους. - Νέος Ἑλληνομνήμων, 9, 1912, 130-131], 185, 304-306
  • Странствования Василия Григоровича-Барского по святым местам Востока с 1723 по 1747 г. (ред. Н. П. Барсуков). Т. 3. Санкт-Петербург, 1887, 251-269
  • Марин Дринов, Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. 7, кн. 31, 1889, 23-25 [описание на Зографския манастир от 1839 г.; вж. също Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 67-68]
  • Васил Кънчов, Св. Гора: Пътни бележки. — Библиотека (Приложение на екзархийския в-к „Новини”), 1896, кн. 14, pp. 1 и сл.; кн 15, pp. 1 и сл.; кн. 16-17, стр. 1 и сл.
  • Сава Хилендарец, Исторически очерк на Света-гора Атонска. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 60, 1899, 951-986
  • История во кратце о болгарском народе словенском, сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном йеросхимонахом (ред. В. Н. Златарски). С., 1900, 78-85 [Повест о Святой горе, како приидоша и плениша (латини); Повест о Зуграфе монастыре болгарском]
  • А. П. Стоилов, Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир. – Библиотека (Приложение на „Църковен вестник”), 3, 1903, кн. 7-9, 117-160
  • Γ. Σμυρνάκης, Το Άγιον Όρος. Αθήναι, 1903, 555-562
  • Атанас Шопов, Светли личности из възраждането. – Българска сбирка, 10, 1903, 550-563, 625-640 [за архимандрит Анатолий Зографски и хаджи Викентий Зографски]
  • Heinrich Gelzer, Vom Heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig, 1904, 13-14, 112-130
  • Actes de Zographou (edd. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev) [Византийский временник, 13, 1907, приложение / Actes de l’Athos. T. 4]. Санкт-Петербург, 1907
  • Г. Цветинов, Светогорският български манастир Зограф: исторически очерк. С., 1918
  • А. П. Стоилов, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир. – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. С., 1925, 447-457
  • Г. Д. Гълъбов-Рошавски, Св. Гора: Българската Св. Обител „Зограф” (впечатления и бележки) с кратък очерк на всички атонски манастири. С., 1930
  • Георги Трайчев, Манастирите в Македония. С., 1933, 207-215
  • Стоян Аргиров, Из находките ми в манастирите Хилендар и Зограф (II). – Списание на Българската академия на науките и изкуствата, 63, 1942, 1-16 [Повест за съграждането на Зографския манастир и за нахлуването на „латини” в Света гора]
  • М. Ковачев, Зограф: изследвания и документи. С., 1942
  • М. Ковачев, Зограф и българите в Македония през XVIII век. – Македонски преглед, 13, 1943, 58-76
  • М. Ковачев, Български ктитори в Света гора: исторически очерк, изследвания и документи. С., 1943, 106-107, 115-161
  • Д. Зографски [псевдоним на Д. Болутов], Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943
  • Д. Болутов, Български исторически паметници на Атон. С., 1961, 42-123
  • D. P. Bogdan, Quelques témoignages des liens roumano-grecs sous le régne d’Étienne le Grand, prince de Moldavie. – AIESEE bulletin, 5, 1967, nos. 1-2, 120-128
  • M. Ковачев, Българско монашество в Атон. С., 1967, 24-37, 49-59, 85, 96
  • Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 233-263, 437-440, 489-524, 537-547, 587-590, 602-608
  • Атанас Божков и Асен Василиев, Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981
  • Йордан Иванов, Три писма от Зографския манастир. – В: Й. Иванов, Избрани произведения (ред. Б. Ст. Ангелов). Т. 1. С., 1982, 367-375, 383
  • K. Tchérémissinoff, Les archives slaves méridionales du monastère de Zographou au Mont-Athos. – Byzantinische Zeitschrift, 76, 1983, 15-24
  • Хр. Кодов, Б. Райков, Ст. Кожухаров, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Т. I. С., 1985
  • P. S. Nasturel, Le Mont Athos et les roumains: recherches sur leurs relations du milieu du XIVe siecle à 1654 [Orientalia Christiana analecta. T. 227]. Roma, 1986, 177-202
  • Л. Прашков, А. Шаренков, Паметници на културата на Света гора-Атон. С., 1987
  • С. Дракул, Архимандрит Анатолиј Зографски. Скопје, 1988
  • Мих. Енев, Атон, Манастирът Зограф. С., 1994, 283-493
  • Б. Райков, С. Кожухаров, Х. Миклас, Х. Кодов, Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994
  • Ив. Радев, Хаджи Викентий Зографски, 1758-1863. Велико Търново, 1996
  • Светогорска обител Зограф (гл. ред. Васил Гюзелев) Т. 1-3. С., 1995-1999
  • Κύριλλος Παυλικιάνωφ, Οἱ Σλάβοι στὴν Ἀθωνικὴ μονὴ Ζωγράφου. - Συμμεικτα, 12, 1998, 109-140
  • Славяно-българска обител «Св. Вмчк Георги Зограф»: кратка история и разказ за чудотворните икони. Св. гора, 1999
  • Пътеводител по Атонската Света гора и показател на светите й паметници (ред. Хр. Темелски). С., 2002
  • F. Marinescu, N. Merzimekis, Ştefan cel Mare şi Manastirea Zografu de la Muntele Athos. – In: Ştefan cel Mare şi Sfânt, atlet al credinţei creştine. Putna, 2004, 179-190
  • К. Павликянов, История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г.: свидетелствата на двадесет и седем неизвестни документа. С., 2005
  • А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849-1850 гг. Ч. 1. Москва, 2005
  • Животът, страданията и чудесата на светия великомъченик, победоносец и чудотворец Георги, с добавка как се е създала Светата славянобългарска обител в Атон (ред. Ив. Харалампиев). Велико Търново, 2006
  • Ε. Ν. Τσιγαρίδας, A. Trifonova, Οι θαυματουργές εικόνες της Μονής Ζωγράφου. – Μακεδονικά, 35, 2005-2006, 119-139
  • Г. Парпулов, Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 26-31

Спољашње везе[уреди]

Викиостава
Викимедијина остава има још мултимедијалних датотека везаних за: Манастир Зограф