Манастир Зограф

Из Википедије, слободне енциклопедије


Координате: 40° 18′ 21" СГШ, 24° 09′ 37" ИГД

Манастир Зограф
Zograf Monastery.jpg

Основни подаци
Јурисдикција Васељенска патријаршија
Оснивање почетак 10. вијека
Оснивач Мојсије, Арон и Јован из Охрида
Место Света гора
Држава Застава Грчке Грчка
Манастир Зограф
Икона "Образ Свете наше Цркве", манастира Зограф

Зограф (буг. Зографски манастир, гр. Μονή Ζωγράφου) је бугарски манастир који се налази у северном делу Свете горе. Основала су га почетком 10. вијека три брата монаха из Охрида: Мојсије, Арон и Јован, а посвећен је светом Ђорђу. Верује се да је у 13. веку постао претежно бугарски.[1] Био је настањен бугарским, грчким и српским монасима до 1845, а од те године искључиво бугарским. Зограф је девети у хијерархији светогорских манастира. У њему је данас око 37 монаха. Манастир се од 1988. године, заједно са осталих деветнаест светогорских манастира, налази на УНЕСКО-вој листи светске баштине у склопу споменика средњег века обједињених под заштићеном целином Планина Атос.[2]

Референце[уреди]

  1. www.mountathos.gr. Постављено 19. јуна 2009.
  2. Званични сајт УНЕСКО-а, http://whc.unesco.org/en/list/454/

Галерија[уреди]

Литература[уреди]

  • „Манастир Зограф”. Манастири. Водич кроз Свету гору. Приступљено 14. маја 2008. 
  • „Zographou”. Monasteries. Mount Athos. Приступљено 14. маја 2008. 
  • Константин Дмитриев-Петкович, Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. - Цариградски Вѣстникъ III, No 136, 29 август 1853
  • архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей: болгарской - Зографа, русской - Русика, сербской - Хилендаря и отношений их к царствам Болгарскому, Русскому и Сербскому, - от основания сих обителей до текущего столетия. Одесса, 1867, 1-93
  • еп. Порфирий (Успенский), История Афона. Часть III. Афон монашеский. Киев, 1877, pp. 275, 323-324, 327, 330
  • еп. Порфирий (Успенский), Второе путешествие по Святой горе Афонской в годы 1858, 1859 и 1861 и описание скитов афонских. Москва, 1880, 133-257
  • Афонская гора и Соловецкий монастырь: труды чудовского иеродякона Дамаскина (1701—1706) (ред. архим. Леонид [Кавелин]) [Памятники древней письменности и искусства. Т. 43]. Санкт-Петербург, 1883, 50-51
  • Исторически паметници по времето на Заверата. Средец, 1884, 20-31 [Повествование о пленении святей Атонстей горы от агарянов (в 1821 г.)]
  • Μ. Ι. Γεδεών, Ο Άθως· αναμνήσεις, έγγραφα, σημειώσεις. Κωνσταντινούπολη, 1885, 92-93 [= Σπ. Λάμπρος, Τὰ Πατρία τοῦ Ἁγίου ὄρους. - Νέος Ἑλληνομνήμων, 9, 1912, 130-131], 185, 304-306
  • Странствования Василия Григоровича-Барского по святым местам Востока с 1723 по 1747 г. (ред. Н. П. Барсуков). Т. 3. Санкт-Петербург, 1887, 251-269
  • Марин Дринов, Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. 7, кн. 31, 1889, 23-25 [описание на Зографския манастир от 1839 г.; вж. също Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 67-68]
  • Васил Кънчов, Св. Гора: Пътни бележки. — Библиотека (Приложение на екзархийския в-к „Новини”), 1896, кн. 14, pp. 1 и сл.; кн 15, pp. 1 и сл.; кн. 16-17, стр. 1 и сл.
  • Сава Хилендарец, Исторически очерк на Света-гора Атонска. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 60, 1899, 951-986
  • История во кратце о болгарском народе словенском, сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном йеросхимонахом (ред. В. Н. Златарски). С., 1900, 78-85 [Повест о Святой горе, како приидоша и плениша (латини); Повест о Зуграфе монастыре болгарском]
  • А. П. Стоилов, Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир. – Библиотека (Приложение на „Църковен вестник”), 3, 1903, кн. 7-9, 117-160
  • Γ. Σμυρνάκης, Το Άγιον Όρος. Αθήναι, 1903, 555-562
  • Атанас Шопов, Светли личности из възраждането. – Българска сбирка, 10, 1903, 550-563, 625-640 [за архимандрит Анатолий Зографски и хаджи Викентий Зографски]
  • Heinrich Gelzer, Vom Heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig, 1904, 13-14, 112-130
  • Actes de Zographou (edd. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev) [Византийский временник, 13, 1907, приложение / Actes de l’Athos. T. 4]. Санкт-Петербург, 1907
  • Г. Цветинов, Светогорският български манастир Зограф: исторически очерк. С., 1918
  • А. П. Стоилов, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир. – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. С., 1925, 447-457
  • Г. Д. Гълъбов-Рошавски, Св. Гора: Българската Св. Обител „Зограф” (впечатления и бележки) с кратък очерк на всички атонски манастири. С., 1930
  • Георги Трайчев, Манастирите в Македония. С., 1933, 207-215
  • Стоян Аргиров, Из находките ми в манастирите Хилендар и Зограф (II). – Списание на Българската академия на науките и изкуствата, 63, 1942, 1-16 [Повест за съграждането на Зографския манастир и за нахлуването на „латини” в Света гора]
  • М. Ковачев, Зограф: изследвания и документи. С., 1942
  • М. Ковачев, Зограф и българите в Македония през XVIII век. – Македонски преглед, 13, 1943, 58-76
  • М. Ковачев, Български ктитори в Света гора: исторически очерк, изследвания и документи. С., 1943, 106-107, 115-161
  • Д. Зографски [псевдоним на Д. Болутов], Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943
  • Д. Болутов, Български исторически паметници на Атон. С., 1961, 42-123
  • D. P. Bogdan, Quelques témoignages des liens roumano-grecs sous le régne d’Étienne le Grand, prince de Moldavie. – AIESEE bulletin, 5, 1967, nos. 1-2, 120-128
  • M. Ковачев, Българско монашество в Атон. С., 1967, 24-37, 49-59, 85, 96
  • Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 233-263, 437-440, 489-524, 537-547, 587-590, 602-608
  • Атанас Божков и Асен Василиев, Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981
  • Йордан Иванов, Три писма от Зографския манастир. – В: Й. Иванов, Избрани произведения (ред. Б. Ст. Ангелов). Т. 1. С., 1982, 367-375, 383
  • K. Tchérémissinoff, Les archives slaves méridionales du monastère de Zographou au Mont-Athos. – Byzantinische Zeitschrift, 76, 1983, 15-24
  • Хр. Кодов, Б. Райков, Ст. Кожухаров, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Т. I. С., 1985
  • P. S. Nasturel, Le Mont Athos et les roumains: recherches sur leurs relations du milieu du XIVe siecle à 1654 [Orientalia Christiana analecta. T. 227]. Roma, 1986, 177-202
  • Л. Прашков, А. Шаренков, Паметници на културата на Света гора-Атон. С., 1987
  • С. Дракул, Архимандрит Анатолиј Зографски. Скопје, 1988
  • Мих. Енев, Атон, Манастирът Зограф. С., 1994, 283-493
  • Б. Райков, С. Кожухаров, Х. Миклас, Х. Кодов, Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994
  • Ив. Радев, Хаджи Викентий Зографски, 1758-1863. Велико Търново, 1996
  • Светогорска обител Зограф (гл. ред. Васил Гюзелев) Т. 1-3. С., 1995-1999
  • Κύριλλος Παυλικιάνωφ, Οἱ Σλάβοι στὴν Ἀθωνικὴ μονὴ Ζωγράφου. - Συμμεικτα, 12, 1998, 109-140
  • Славяно-българска обител «Св. Вмчк Георги Зограф»: кратка история и разказ за чудотворните икони. Св. гора, 1999
  • Пътеводител по Атонската Света гора и показател на светите й паметници (ред. Хр. Темелски). С., 2002
  • F. Marinescu, N. Merzimekis, Ştefan cel Mare şi Manastirea Zografu de la Muntele Athos. – In: Ştefan cel Mare şi Sfânt, atlet al credinţei creştine. Putna, 2004, 179-190
  • К. Павликянов, История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г.: свидетелствата на двадесет и седем неизвестни документа. С., 2005
  • А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849-1850 гг. Ч. 1. Москва, 2005
  • Животът, страданията и чудесата на светия великомъченик, победоносец и чудотворец Георги, с добавка как се е създала Светата славянобългарска обител в Атон (ред. Ив. Харалампиев). Велико Търново, 2006
  • Ε. Ν. Τσιγαρίδας, A. Trifonova, Οι θαυματουργές εικόνες της Μονής Ζωγράφου. – Μακεδονικά, 35, 2005-2006, 119-139
  • Г. Парпулов, Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 26-31

Спољашње везе[уреди]